След този кратък преглед на живота си сред ефесяните апостолът сега отправя взор към страданията, които го чакат занапред. Той е заставен от своя дух да отиде в Ерусалим. Това е едно вътрешно принуждение, което той явно не може да отхвърли. Макар и да не знае какво точно ще го сполети в Ерусалим, Павел много добре знае, че връзванията и скърбите ще бъдат нещо неотменно в неговия живот.