Изглежда, че най-много искаме да знаем отговора на този въпрос, когато сме изправени пред болезнени изпитания и атаки на съмнение. Дори Исус, по време на разпъването Си, попита: „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“ (Матей 27:46). За зрителите от онова време, както и за онези, които първо са прочели историята, изглежда, че Бог е изоставил Исус, така че очевидно заключаваме, че Той ще изостави и нас в най-мрачните ни моменти. И все пак, при продължително наблюдение на събитията, разгърнали се след разпятието, се разкрива истината, че нищо не може да ни отдели от Божията любов, дори смъртта (Римляни 8: 37-39). След като Исус беше разпнат, Той беше прославен (1 Петър 1:21; Марк 16: 6, 19; Римляни 4: 24-25). Само от този пример можем да бъдем сигурни, че дори когато не чувстваме Божието присъствие сред нашата болка, ние все пак можем да повярваме на обещанието Му, че Той никога няма да ни остави, нито да ни забрави. (Евреи 13: 5). „Бог понякога позволява това, което мрази,за  да постигне това, което обича“ (Джони Ериксън Тада).