Да започнеш отново от нулата, за да научиш кой си, е странна идея за повечето от нас. Точно това трябва да направят хората, които са претърпели тежка загуба на паметта. Това е, което трябва да направят и хората, претърпели други видове загуби: бежанецът без дом, страна или семейство е само един пример. Точно този вид упражнение, загуба на една идентичност и реконструиране на друга, е това, което Павел обяснява в този пасаж. Кой определя кой си – твоето семейство, приятели или поп-култура? Можеш ли да намериш отговора в твоя Създател?