„Дните, когато съдиите се произнасяха“ (Рут 1:1) бяха приблизително трите века между влизането на Израел в Ханаан и помазването на първия им цар. Съдии 17:6 обобщава периода: „В онези дни Израил нямаше цар; всеки правеше каквото намери за добре“ или „всеки правеше това, което беше правилно в собствените му очи“. Повтарящият се модел, който виждаме, е идолопоклонство, божествена присъда, викане към Господ, божествено освобождение и незабавно връщане към идолопоклонството. Книгата на Рут показва, че дори в такова духовно нестабилно общество някои хора сметнали за уместно да проявяват вярност и състрадание.