Апостол Павел сигурно се чувства като майка патица, която насочва патетата си към безопасност. Беше видял ентусиазма на колосианските християни, но знаеше, че нямат представа за опасностите, с които ще се сблъскат. Копнеейки да продължат да растат с вяра, Павел, сега затворник за Христос, пише на младото си стадо, като ги утвърждава, предупреждава за опасностите и ги насочва към цар Исус, най-висшият, който е с тях и работи в тях.  Тези проповеди за колосяните ще ни водят по същия начин към зрелостта в цар Исус, който все още работи в неговите хора днес.